Уилям Ослер, живял през 19 век и основал световноизвестния медицински институт “Джон Хопкинс”. Той бил един от най-изтъкнатите хора, занимаващи се в областта на медицината в Англия по това време. В книгата посветена на разкази за неговия живот, той разказва, как през пролетта на 1871 г. прочел няколко думи от Томас Кармел, които променили живота му: “Нашата главна задача е не да гледаме онова, което лежи в мъглявата далечина, а да се захванем с това, което се намира непосредствено в нашите ръце”.
От тогава нататък Ослер се стараел да живее в рамките на един ден. Години по късно пред студенти той-казал: “Аз искам да ви убедя да се научите да живеете в рамките на един ден, за да можете да си осигурите по-голяма безопасност на плаването. Качете се на мостика, натиснете копчето и слушайте как железните прегради затварят умрелите вчерашни дни. Натиснете друго копче и пуснете железните завеси на бъдещето – още неродилите се утрешни дни. Тогава вие сте в безопасност – в безопасност днес.
     Затръшнете вратата към миналото! Дайте му възможност да погребе само себе си. Оградете се и от утрешните дни, които са отворили на много хора пътя към смъртта. Товарът и страхът от утрешните грижи, заедно с вчерашния и този, който трябва да носите днес, потиска и най-силните. Затворете бъдещето също така плътно, както и миналото.
     Бъдещето е днес. Няма утре. Денят на спасението е именно днешния ден. Депресиите и загрижеността следват човека, който се притеснява за бъдещето.” Сър Ослер обаче не казва, че не трябва да се подготвяме за утрешния ден. Той казва, че най-добрият начин да се подготвим за утрешния ден е да концентрираме целия си ентусиазъм за изпълнение по възможно най-добър начин на днешния ден. Това е единственият възможен начин да надвием страха и добре да се подготвим за бъдещето.